Виртуализацията е софтуерна технология, която дава възможност да се използват няколко виртуални сървъри на една физическа машина. Казано с други думи на една физическа машина могат да бъдат пуснати едновременно няколко операционни системи, всяка от които ще работи в своя собствена виртуална среда.
Виртуалната машина е изолиран дубликат на реалната машина, функционираща като пълноправен сървър. Тя се държи точно като физически компютър и съдържа собствени виртуални софтуерно – базирани CPU, RAM, твърд диск, мрежови карти и др.
Операционната система не прави разлика между виртуална или физическа машина, приложенията или други компютри в мрежата също не могат. Въпреки това, виртуалната машина е съставена изцяло от софтуер и не съдържа каквито и да е хардуерни компоненти.
На една физическа машина работят няколко операционни системи всяка от тях работи в рамките на своята отделена виртуална среда. Това позволява работа с различни операционни системи (Windows, Linux, MAC OS), работещи по едно и също време.
Хипервайзор е компютърен софтуер, фърмуер или хардуер, който създава и управлява виртуални машини. Той предоставя интерфейс, който прилича на физически хардуер. Също така отговаря за отделянето на хардуера от операционната система и може да контролира използването на процесора, паметта и сторидж системата, дори позволява гост операционните системи да бъдат мигрират от един хост сървър на друг.
Дъщерна компания на Dell и лидер в областта на виртуализацията. Предлага безплатни версии с ограничени възможности, както и платени. Предлага и чиста хардуерна виртуализация, хипервайзора работи директно на сървъра.
Microsoft Hyper-V е наличен след Windows Server 2012. Интегриран е е Windows Server и се инсталира свободно като роля.
Доста добро безплатно приложение с отворен код. Предлага много голям набор от функции и голяма производителност. Разработва се активно и поддържа множество операционни системи. Подходящ е както за домашни потребители така и за корпоративни нужди.
Основните предимства са:
Ефективно споделяне на ресурси и максимално оползотворяване на сървъра. Чрез всички работещи едновременно виртуални машини сървърът използва своите ресурси по-ефективно и следователно на организацията е нужен по-малко физически хардуер за осъществяване на нейните цели. Това може да се види и по степента на оползотворяване на сървърите, които поддържат виртуални машини, в сравнение с модела „една операционна система, едно приложение“, който е стандартен начин за инсталиране на софтуер. Стандартният сървър обикновено работи при степен на оползотворяване на CPU средно между пет и петнадесет процента, докато сървър, поддържащ виртуални машини, ще осигури по-висока ефективност – средно между 60 и 70 процента.
Свеждане до минимум времето за прекъсването на услугите. При хардуерен проблем на хоста, поради липсата на обвързаност на виртуалните машини с хардуера, те могат да бъдат реплекирани или мигрирани на друг хост. Също така лесно може да се прави бекъп на гост операционните системи докато те работят.
По-лесна администрация и по голяма гъвкавост. Това намалява разходите за ИТ.
По-ниско потребление на електроенергия. По-малко сървъри означава по-малко електроенергия за захранване и охлаждане и съответно по-ниски сметки за електричество.
Цената за придобиване е по-ниска.
